Прочетен: 3316 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 08.04.2020 21:52
БЕЗВЕТРИЕ
Безветрие... вятърът мълчи.
Бялата чайка пада на дъното.
Безветрие... забравен е нашият кораб,
сам в света на окования сън.
Между всички времена без имена и лица,
ние вече не чакаме бризът да се събуди.
Безветрие... ние губим разсъдъка си.
Жегата мирише на черна смола.
Единствено смъртта на един е нужна
и ние ще се върнем вкъщи!
Неговата плът и кръв отново ще ни засити,
а за смъртта му Бог може да ни подмине!
Какво ни очаква? Морето пази мълчание.
Жаждата за живот изсушава душите до дъно.
Само че животът тук не струва нищо –
животът на другите, но не и твоят!
Не, гръм не проехтя от небесата,
когато пиехме кръв като зверове.
Но блясъкът на Кръста, който ние
наричаме Южен, става нетърпим и
в последния миг вълната се надига
и се разнася вик: Пред нас Земя!
Какво ни очаква? Морето пази мълчание.
Жаждата за живот изсушава душите до дъно.
Само че животът тук не струва нищо –
животът на другите, но не и твоят!
Какво ни очаква? Морето пази мълчание.
Жаждата за живот изсушава душите до дъно.
Само че животът тук не струва нищо –
животът на другите, но не и твоят!
АРИЯ
превод: Valiata
Наистина тъжно! Повечето от най-готините балади на АРИЯ са все тъжни!
Никога не съм се съмнявал в това, Иво. И в самата балада е казано. Трябва само внимателно да се гледа и да се чуе...
Много емоционален текст и хубав превод!
Знаех тази песен като "В окото на бурята":)
Но и "Безветрие" ми харесва.
На втория ред чувам "Упал белой чайкой на дно" - или греша?
Тъжна песен, в духа на днешното време... И ние сме вече почти в окото на бурята...
Поздрави, Вал! Бъди здрав!
Вал те поздравява!