Прочетен: 1305 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 07.05.2020 22:24
На 8.05. се навършват 75 години от капитулацията на хитлерова Германия пред войските на съюзниците. Безспорно най-голям дял за победата над Райха е на Червената армия, САЩ, Англия и отчасти Франция се намесват решително едва през юни 1944 год. и изтласкват хилеровите войски от западната част на Европа до средата на Германия. И слава Богу, защото източната част на Европа остана доминион на СССР до 1990 год. когато общността от т.нар. „социалистически държави” се сгромоляса под тежестта на собствената си икономическа несъстоятелност.
Историята понякога си прави шеги – победените днес живеят несравнимо по-добре от победителите. Но нека оставим политиката на политиците и отдадем дължимото на всички ония хора от това мрачно и безнадеждно време, които в своето отчаяние успяха да намерят сили да се възправят и да отхвърлят окупаторите макар и с цената на огромни жертви.
Предлагам ви превод на известното стихотворение на Симонов „Жди меня!”. То е писано през август 1941 год., когато обезкръвената и дезорганизирана съветска армия отстъпва град след град на хитлеристите. По това време няма много място за оптимизъм и да напишеш такова стихотворение се иска дързост граничеща с безумие. Не случайно то е публикувано във „Правда” едва през януари 1942, когато германците са отблъснати от Москва и има проблясъци на надежда. В него войната е на заден план, но то дава много силно внушение че всяко зло може да бъде преборено, ако човек обича и вярва.
Да превеждаш едно толкова превеждано произведение също е голямо предизвикателство. Постарах се да не настъпвам вече съществуващите преводи. Дали съм успял – ще кажат читателите.
ЖДИ МЕНЯ
Жди меня, и я вернусь,
Только очень жди.
Жди, когда наводят грусть
Желтые дожди,
Жди, когда снега метут,
Жди, когда жара,
Жди, когда других не ждут,
Позабыв вчера.
Жди, когда из дальних мест
Писем не придет,
Жди, когда уж надоест
Всем, кто вместе ждет.
Жди меня, и я вернусь,
Не желай добра
Всем, кто знает наизусть,
Что забыть пора.
Пусть поверят сын и мать
В то, что нет меня,
Пусть друзья устанут ждать,
Сядут у огня,
Выпьют горькое вино
На помин души...
Жди, и с ними заодно
Выпить не спеши.
Жди меня, и я вернусь,
Всем смертям на зло.
Кто не ждал меня, тот пусть
Скажет: повезло.
Не понять не ждавшим, им,
Как среди огня
Ожиданием своим
Ты спасла меня.
Как я выжил, будем знать
Только мы с тобой, —
Просто ты умела ждать,
Как никто другой.
Константин Симонов.
В. "Правда," 14 января 1942 года
ЧАКАЙ МЕ
Чакай, ще се върна аз,
само чакай ти!
Чакай ме когато дъжд
скръбно завали,
чакай ме в смразяващ сняг,
чакай в пек свиреп,
даже други да не щат
да ме чакат с теб!
Чакай ме, дори да спрат
вести отдалеч,
и ти писне в самота
да ме чакаш веч.
Чакай, ще се върна аз,
и не слушай ти
някой – щом рече на глас
„Стига, забрави!”
Нека вярват мама, брат
че съм мъртъв аз.
Щом другари се сберат
с чаши във ръка,
мълком да ме поменат
с глътчица вино –
чакай ме, не вдигай с тях
тост за упокой!
Чакай, ще се върна аз,
напук на всяко зло.
Някой ще рече тогаз:
„Туй късмет било!”
Няма как да разберат
че сред огнен ад
с чакането си смъртта –
ти да спреш успя!
Точно как съм оживял
двама знаем тук –
че да ме чакаш съумя
както никой друг!
Превод Д.Ганев
Любов е вечното живеене
ДОКУМЕНТАЛНО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЧЕ РФ Е КОЛОН...
