Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
26.11.2022 09:57 - Да имаш Любов
Автор: wonder Категория: Изкуство   
Прочетен: 1589 Коментари: 4 Гласове:
34

Последна промяна: 26.11.2022 09:58

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Да имаш любов и отвъд зимата.
Да я носиш като гърбица на снагата.
Да ти смъдят очите в незримото.
Да ти ликува вечно душата.
Да си белязан с нейното можене.
И белегът жарко да свети.
Отдалеч да се виждаш - оплождаща
с всяка радост душата на цвете.
Да ти белнат косите от щастие,
Усмивките - лодки към бъдното,
да разтегнат на лък всевластие
и да стрелят с поезии в тъмното.
image
NB! Портретната графика е със запазени авторски права и е частна собственост.



Гласувай:
34



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ednalady - ...оплождащаа..в ума, нали ?)
26.11.2022 10:01
а, това, марсел, ли е.)

моят, не беше, чак така, красив..
цитирай
2. wonder - . . . оплождащаа. . в ума, нали ?) а, ...
26.11.2022 10:07
ednalady написа:
...оплождащаа..в ума, нали ?)
а, това, марсел, ли е.)

моят, не беше, чак така, красив..

Казано е:
Оплождаща с всяка радост душата на цвете.

Красив ми е. ;)))
Има ни на кориците на 7 мои книги.
Тази графика е на корицата на книгата ми "Танцуваща скитница".
цитирай
3. wonder - Моят мъж
26.11.2022 10:07
Колко малко мъже ми напомнят за теб!
Одисей, Леонид... и донякъде Хегел.
Имам вяра, любов и безкрайната степ
на душата ти. Всичкото друго е пепел.

Ти си мъж всеки миг – Гибралтарска скала,
а очите ти бликат сърдечна гальовност.
Аз съм твоята земна, желана жена.
Ти си моята вярност. И мойта греховност.

Пред сърцето ти няма житейски стени,
а нозете ти твърдо прекрачват живота.
Ти си мъж, ти си храм в мойте паметни дни.
И баща на детето ми. Извор в Голгота.

Имаш поглед суров и прекрасно сърце.
От ръцете ти пламъци хукват през мене.
Чуден мъж, мое приказно лудо небе,
в моя свят любовта ти рисува вселени.
цитирай
4. wonder - и срещата с Него(защото смъртта е ...
26.11.2022 10:12
dressy написа:
и срещата с Него(защото смъртта е мъж,преоблечен като жена)винаги донася свръхсетивно смирение и отдавайки значимостта на момента винаги осъзнаваме какви големи късметлии сме и всъщност Бога в нас е този,който ни държи здраво стъпили на ръба на луната...
и бялата миситка неудържимо потича в крачките на тичащото у нас дете....:)
и ставаме неусетно светлина... когато имаш любов:)

Много различен и замислящ коментар.

Смиряване на словото

Проницателни бяхме още в ранни години
и обичахме, пяхме до мига на руините,
след които ни няма в гласа на съдбата,
защото измамихме мисълта с непознатото.

От обратната тяга в словесата е димно.
Може би още помним с радостта си интимна
как в мъглата от думи се разстрелва тъгата
с онзи светъл момент в любовта на душата.

Въжделени и смислени рисуваме бъдност,
в която животът е твърде оскъден.
А още е крехка и невинна разплатата,
с цялата истина, да смирим в нас словата.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: wonder
Категория: Изкуство
Прочетен: 15164889
Постинги: 3224
Коментари: 32053
Гласове: 194022
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031