Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.09.2008 00:34 - Шепа пръст..
Автор: catforlife Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4234 Коментари: 14 Гласове:
0

Последна промяна: 21.09.2008 00:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Как се случва, кога порастваме? Когато разберем, че ще умрем ли? Това беше цитат от някой филм, не си спомням обаче кой. Баба ми каза „ти си вече голяма”, малко преди да мине на морфин, седеше, пушеше и пиеше кафе. Обичаше живота, не само го обичаше, но го консумираше и взимаше всичко, което може от него. После той и го отне! Да той, който го отне и на дядо години по късно. Туморът, загнездил се там някъде в тялото, пулсиращ и действащ за нашето разрушение, объркващ системите на целия ни организъм докато не се бъгнат и край. Точка! Всичко свършва!   

Не обичам погребения, не обичам некролози, не обичам да гледам първата шепа пръст хвърлена върху ковчега, обръщам се, но пък чувам звука, ужасен, зловещ... Небето е тъмно сиво, мрачно, прелитат бели снежинки около черната ни мъка. Не искам да минавам по малката пътечка около всички гробове, не искам да гледам камъни със снимки на умрели хора. После, който е гладен яде, пие и се смее, защото „това е животът”. И после посрещаш новата година, защото е 31 декември. Честито! Стоя и гледам в точка. Майка ми говори някакви глупости, несвързани. Не искам шампанско, не искам нищо... да знам, че е нова година... и да знам, че лошото остана в старата, да знам, че дядо така искаше и да знам, че беше събрал пари за погребението там в оная дървена кутийка под дрехите му...всичко знам...вече съм голяма...

           


Тагове:   шепа,


Гласувай:
0
0



1. letisi - естествения ход на живота
21.09.2008 09:37
пълен с радости и мъка..своеобразен ритъм ...поздрави:))
цитирай
2. floe - наистина всичко продължава..
21.09.2008 10:04
Когато синът ми за първи път ме попита дали ще умра, не знаех как да му отговоря. Твърде зловещо е за дете на 5 да знае, че ще си отидеш, макар и "след много време" (а "много" за него е до догодина, до морето). Призванието да сме смъртни носи толкова много болка... но и правото на избор как да продължим, когато някой, макар и да остане в нас, си е отишъл завинаги...
цитирай
3. akasha85 - всяко начало има своя край
21.09.2008 10:20
така и всяко раждане носи със себе си и смъртта. Депресиращо е да мислим за това, но нека не забравяме, че от страната на живите за нас смъртта е нещо много лошо. Защото ние оставаме тук, ние погребваме всички отишли си, ние оставаме да живеем с тази болка и се опитваме да я заровим по пръстта...Но нещото, което не можем да отречем е, че не знаем какво идва след това, може би по-добър живот. И ако съм запомнила нещо от училище, то това е, че енергията не се губи, тя просто преминава от един вид в друг...така и ние като смесица от материя и енергия, не се губим, а се трансформираме...може би тунелът и бялата светлина в края му не е просто смърт, а смърт последвана от раждане, както бебето, което се ражда вижда от тъмнината лъчът светлина, излизайки от майката.
И ако се страхуваме от смъртта, това нито ще я избегне, нито ще ни улесни. Просто ще обречем целия си живот в един безкраен страх и очакване на края.... Вместо това, забрави за смъртта и направи живота си такъв, че когато дойде края и се заниже лентата да видиш един емоционален и изпълнен със спомени и любов живот.
цитирай
4. martito - :((( Тъжно е. . . И ме върна назад във ...
21.09.2008 12:37
:((( Тъжно е ... И ме върна назад във времето, когато и аз изпращах завинаги от живота любими хора,... и все още изпращам - по друг начин, по друг повод... И да, това е животът - едно колело, което непрекъснато се върти, но понякога просто ти се иска да можеш да го спреш...
Какво да ти кажа - то няма смисъл от думи - давам ти рамото си - и едното и другото....
цитирай
5. glarus - Да това е най-тежката загуба
21.09.2008 13:28
Но може би краят, точката и шепата пръст са за нашия материален свят, и ако приемем, че след живота има живот, то от връзката с любимите покойници, нещо остава у нас.
Колко е лесно да ги извикаме в съзнанието си, да чуем техните думи, да не забравяме техните съвети, духовната връзка е вечна! Може би зарад това казваме "Лека им пръст и вечна им памет!"
Смъртта е неизбежна, но за живите животът продължава!
цитирай
6. nadence - nadence
21.09.2008 14:50
На живота се опитвам да гледам като низ от срещи и раздели... Един ден смъртта ще дойде, но в последната минута трябва да се усмихнем на всичко хубаво, което ни се е случило и което сме преживели...
цитирай
7. viki11 - Дете, което не е много лъгано не п...
21.09.2008 15:41
Дете, което не е много лъгано не преживява толкова трудно нещата. Отчасти трябва да е лъжа, отчасти истина.
Просто нещата се обясняват разумно. Човекът е разумно същество.

Хвърлянето на първата шепа пръст е уважение към живота им. Не трябва да ти носи лоши усещания. Те биха искали да я има, отколкото трупът им да е захвърлен и измърлян някъде. Ние трябва да се погрижим за тях и след смъртта. А тя е нещо ... неясно, но и не чак толкова фатално. Липсата е единствения повод да страдаме. Защото ги искаме още;
Но пък когато са тук не ги забелязваме и търсим често.
цитирай
8. catforlife - letisi,
21.09.2008 16:07

много кратко и.... точно! Благодаря ти!
floe,
накара ме да се замисля, какво бих отговорила на собственото си дете, ако ми зададе такъв въпрос...предполагам баналното „Ще отида на небето”!
akasha85,
и аз се надявам силно това, което казваш да е истина, но в крайна сметка за каквито и енергии и трансформации да си говорим...ние сме тук и сега, сега ни боли, сега ни липсва..., но продължаваме. На мен ми се е случило нещо съвсем и в реда на нещата, но хората губят понякога смисъла на живота си, заедно със смъртта на някой близък......Поздрави!
martito,
Съжалявам, че те натъжих...на всички се извинявам...просто не винаги мога да описвам нещата с метафора...Благодаря ти за рамото ...ползвам го да знаеш! Приятен неделен ден!
glarus,
Паметта ще бъде вечна, поне за мен... Поздрав!
nadence,
така трябва да бъде...наистина...
viki11,
Съжалявам... на мен ми носи лоши усещания всичко, което е свързано с погребенията...аз лично предпочитам да разпръснат прахта ми на някое мое любимо място и когато близките ми се сетят за мен просто да го посетят...И да последното, което казваш е точно така...

цитирай
9. errorreport - Срещата лице в лице
21.09.2008 23:12
със смъртта е наистина зловеща. Аз гледах дядо, преди да почине. Беше склерозирал по един очарователен начин, много неща не помнеше, но всеки ден ми казваше: "Благодаря ти, мило мое дете, че си толкова добра с мен". Седеше на едно столче по цял ден и наблюдаваше жените, които се разхождаха пред блока, а отвреме-навреме ме питаше: "Защо не дадем на тази жена малко пари? Много е отслабнала и се е разхубавила". Друг път възкликваше: "Ела, погледни тази жена колко е красива - отгоре до долу гладка като бадем за ракия"... Дядо беше пияница, бохем, певец, артист, добряк и ценител на женската красота.

А после беше мъртъв. Имаше тяло, а нямаше дядо. Отиде си от себе си и аз бих искала да знам къде. Усещам кръвта му да тече по вените ми и често разсъждавам по въпросите, които той никога не повдигна пред мен, но знам, че го вълнуваха, докато наблюдаваше света умислен. Мислеше, мислеше, а после започваше да се забавлява диво, като за последно, и така цял живот. Песни, танци, жени, алкохол, много работа, нови приходи и пак живот, както си го разбираше.

Те дойдоха, видяха, взеха своето от живота и си тръгнаха. Междувременно ни създадоха, помогнаха ни да пораснем и ни научиха да живеем. Добре, че ги имаше на този свят. Поклон пред паметта им, catforlife.
цитирай
10. catforlife - errorreport,
22.09.2008 00:10
Не знам каква е срещата със смъртта, но някой ден със сигурност ще разбера. Защо по дяволите всички около мен умират от рак? Ужасяващо да видиш човек, който е отслабнал с 30 килограма и лежи безпомощно. Не исках да го виждам така..., защото той е бил всичко друго, но не и безпомощен, защото не му стигна, че осигури всичко на децата си, та после се прехвърли на внуците си. И никога не го чух да се оплаква. Работеше до припадък и това му доставяше удоволствие. Дали и ние ще можем да сме толкова силни или ще останем едно мрънкащо, недоволно и обезверено поколение. Защото това е, което виждан напоследък... едни хора които чакат...нещата да се променят без всякаква тяхна намеса, хора които мълчаливо бездействат и смирено се запътват там, където ги отвее вятъра.
цитирай
11. akasha85 - а какъв е смисълът на живота?. . . . не ...
22.09.2008 08:38
а какъв е смисълът на живота?....

не се ли променя този смисъл с различните етапи от живота ни - веднъж живеем, за да учим; след това живеем, за да обичаме и да ни обичат....после живеем, за да отгледаме децата си.....и така докато се завърти цикъла.... И в този цикъл се срещаме с раздялата от смъртта....дошла по-рано или точно навреме...едно е сигурно обаче - не можем да я спрем. Нещо, което не можем да променим, по-добре да го приемем.
Тази година се сблъскаха мо приятели с най-тежката раздяла - загубиха бебето си - тогава всички бяхме сломени и разбити, и младото семейство, и всички приятели....сега, 7 месеца по-късно, те отново се усмихват, отново живеят...Тежка е тази раздяла, но животът продължава...и просто намираш друг смисъл да продължиш да живееш.
цитирай
12. errorreport - Ще се справим
22.09.2008 14:18
Ние вече сме силни, нали сме големи? Въпросът е да проявяваме по-често волята си да упражняваме силата си. Животът изисква да се грижиш за него.

Защо от рак? Някои казват, че се получава от натрупано вътрешно неудовлетворение и силни, но несподелени душевни терзания. Ето защо човек трябва да се оплаква, да споделя мъката си, да се бунтува и да недоволства, когато се чувства засегнат. И да не се страхува да променя нещата около себе си.

Съгласна съм, че е ужасно несправедливо най-свестните и борбени хора да си отиват най-безпомощни. Но животът има една логика, а смъртта - друга. Затова и всички се страхуваме от нея...
цитирай
13. flyco - не, не си
25.09.2008 21:05
Голяма ще станеш когато ти вече не си на първо място за себе си.
цитирай
14. catforlife - flyco,
26.09.2008 19:37
Човек се ражда сам и умира сам. Да не си на първо място за себе си означава да вървиш срещу себе си...това е саморазрушително! Ако визираме любовта на майката (или бащата) към детето си пак опираме до любовта ни към себе си, защото не е ли то наша плът и кръв? То само по себе си осмисля живота ни и ни дава на какво да се опрем..., но това е една много дълга тема.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: catforlife
Категория: Лични дневници
Прочетен: 429921
Постинги: 334
Коментари: 1731
Гласове: 6158
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930