Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.01.2009 10:06 - Малко време
Автор: catforlife Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2270 Коментари: 8 Гласове:
0

Последна промяна: 14.01.2009 16:54


Един от най-хубавите подаръци, които съм получавала!
От най-талантливита жена, която познавам!
След нея думите се губят...остават само чувствата!
Това ценя най-много!
Благодаря на martito!



- Най-малкото искам да се оплаквам, да се жалвам или да търся съчувствие...
Просто понякога става така... Без да искам... Чувствата ме връхлитат, препълват ме със себе си... С него... И аз не мога...
Имам нужда да говоря, да споделям, да облека чувствата си в думи и да ги изливам, да ги пръсна наоколо, за да подишам свободно...
Иначе те ще ме задушат, ще ме погубят...
Знам... Знам, че не трябва да мисля... Не и за него. И аз не мисля. Аз просто чувствам... Не че го искам - напротив дори - ако можех, бих спряла чувствата, бих им забранила да ме навестяват, бих ги оставила там - в миналото, където е и той... Но сърцето... Сърцето си има своите дни, в които тупти по-различно от друг път и вместо кръв изтласква чувства... И тези чувства отнове ме събират с него, отново го докосвам, отново усещам ръцете му, очите ни все така се оглеждат едни в други, устните ни се сливат... И пак съм жена - нежна, любена, любеща... И ми е хубаво, приятно топло. И в същото време ме боли и ми е студено, самотно...
Разбираш ли ме? Сякаш те залива студен пороен дъжд и те напича жарко слънце, сякаш умираш и се раждаш по едно и също време...
Не че не беше любов, не че не беше истинска, не че не беше силна, дори и споделена... Не че не беше изживяна... Разделихме се и всичко свърши. Просто чувствата останаха... Непоклатими, несломими...
Няма и да бъдат. Няма как...
Чувства...
И нищо... Разбираш ли, нищо не се е променило... Промениха се сезоните, дните се смениха, промени се света.... И това е. Не и чувствата. Те си останаха същите.... Не ги уби мълчанието, не ги премаза отчаянието, не ги изтриха дните, не им повлия нито обидата, нито гордостта, нито трескавото търсене на вина и виновни... Останаха си същите, каквито бяха и преди... Нямаше виновни, нямаше обидени, нямаше страх... Само чувства... Непроменени, уж преодолими, уж изживяни и отдавна забравени в миналото... Чувства!... Изненадващо силни и живи. Сякаш никога не е имало преди, сякаш никога не са били изминалите дни, сякаш всичко е било просто една кратка следобедна полудрямка в размито полусънно състояние... Сякаш всичко тепърва започва, сякаш никога не е имало край...
Хмм... И това усещането за празнота и пълнота едновременно, при което едното не може да унищожи другото... Едно налудничаво състояние на болка и радост, което не искаш да спре, а и не можеш да спреш...
Знам, знам какво ще кажеш. Знам, че не си заслужава, знам, че времето лекува. Само дето тук не става въпрос за време... Чувствата не се влияят от него... Не мога дори и аз да ги подчиня... За тях няма място, няма аз и ти... Само любов...
И го искам!... Разбираш ли? Искам го до себе си... Да усещам присъствието му, да чувам гласа му, да чувствам любовта му...
И той пак е такъв като онази сутрин... Доверчиво гушнал се в мен, обгърнат от ръцете ми. Като дете, сънуващо най-сладките си сънища... И топлината у мен пак се разлива на талази, ръцете ми пак го милват лекичко, за да не го събудят, устните ми нежно го целуват... И душата ми... Душата ми отново се втурва към неговата, готова да измие болката му, натрупана с годините...
А не искам...
Не искам да усещам липсата му.
Не искам да ме боли.
Не искам да мисля какво би било, ако...
Не искам да искам да го обичам...
Моля те, недей. Не ми съчувствай... И това не искам...
Не можеш да ми помогнеш... То и никой не може да ми помогне...
Просто трябва да мине малко време..
Виждаш ли, вече дори се усмихвам... По-леко ми е...
После, когато се прибера пак ще поживея с чувствата, пак ще ги прегърна, ще се оставя да ме заливат топли и студен вълни...
Но утре... Утре ще съм още по-добре. Утре няма да съм той. Пак ще съм аз...
Утре той ще е само белег - зараснал, забележим само за мен...
Не ме мисли сега...
Ще ми мине...
Просто ми трябва малко време...
image


Тагове:   малко,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. albizia - Много е хубаво наистина. И ти също си ...
11.01.2009 11:00
Много е хубаво наистина. И ти също си уцелила доста точно времето на часовника :)
цитирай
2. catforlife - Бизи...
12.01.2009 19:34
Страшно си наблюдателна! Не е било нарочно:) Чиста случайност...
цитирай
3. viki11 - Колко време да ти дам? Чувства ...
14.01.2009 00:14
Колко време да ти дам?
Чувства неизживяни.
Вина непростена.
Оценка - предателство и измама.

По-точно от това, здраве му кажи.
Доста лъжовен текст. С цел фалшива усмивка?
Моля, моля, фалшивите усмивки са на фалшивата ти любовница.
Твоята любовница.
А няма изживяно. Има лъжа. Има измама. Има НЕпрошка. Има НЕискане на прошка. И НЕдаване на такава.
Има срамно положение.
Има загуба. ГОляма загуба.
Няма да к азвам чия.
цитирай
4. viki11 - Колко време да ти дам? Чувства ...
14.01.2009 00:14
Колко време да ти дам?
Чувства неизживяни.
Вина непростена.
Оценка - предателство и измама.

По-точно от това, здраве му кажи.
Доста лъжовен текст. С цел фалшива усмивка?
Моля, моля, фалшивите усмивки са на фалшивата ти любовница.
Твоята любовница.
А няма изживяно. Има лъжа. Има измама. Има НЕпрошка. Има НЕискане на прошка. И НЕдаване на такава.
Има срамно положение.
Има загуба. ГОляма загуба.
Няма да к азвам чия.
цитирай
5. viki11 - Но сладка е победата. Над предат...
14.01.2009 00:16
Но сладка е победата.
Над предателите.
Господ е благосклонен към тези, които не лъжат.
И им носи победа, без да ги излага на опасности.
Не е ли така?
замисли се.

Аз съм казвала, на лекции на подобни теми - Господ ме обича. МОже би, защото не го лъжа. Не лъжа и себе си.

И тогава ни помага. Праща ни изпитания, да ни отворят очите.-
Да премахнат предателите.
Надсмиващите се предатели.

Но... кой ли се смее последен?!

Всеки сам заслужава наказанията си.
Това е истина.
Нека не се месим на божите работи.
Омразата не действа, а? Не винаги. Ръчни я, може да подейства. Или някоя любовница още. Още по-грозна.
цитирай
6. viki11 - Не ме трий. Трябва гласът на исти...
14.01.2009 00:17
Не ме трий.
Трябва гласът на истината да стои като паметник на глупостта.
урокът си заслужаваше.
Много даже.
Нямаш представа колко много.
Няма извинения, няма сълзи на съжаление за причинените неудобства.
Само фалшиви вежливости в стихове.
Но пък урокът остава. НАшият дар от Бог.
цитирай
7. martito - viki11,
14.01.2009 08:11
Смятам, че си човек с много наранена душевност, затова и си толкова чувствителната към болката...
Аз, като автор на текста, се надявам, че за теб не е останала неусетена идеята, че тези периоди на 'малко време' са моменти, които все пак приключват..
За да си припомним или да осъзнаем урокът, който ни е било дадено да усвоим...
Поздрави!
И... бъди щастлива!
цитирай
8. catforlife - viki11
14.01.2009 14:03
Понякога искам да мога да смачкам целият свят, и да го захвърля в боклука на Вселената. Представям си го там, като един смачкан лист хартия, в която е надраскан адски погрешен текст.
Гледаме с големите очи на страха...
Страха, че не всичко е под наш контрол, че нещата се случват и без нашето съгласие, дори понякога и без нашето знание. Искаме всичко да се гради според нашите разбирания и интереси и сме страшно разочаровани, когато това не се случва. Вярваме на рецепти за щастие и искаме то да е вечно.
Подритваме труповете на старите вярвания и търсим нови по-сполучливи.
Накъдето и да се обърнем усещаме едно и също.
Усещаме колко сме малки и незначителни и как колкото и да се борим няма да променим света. Това убива, кара те да се чувстваш нищожен.
Понякога плачем от безсилие...
„ ...Затъна до брадичка в солената вода. Първата й мисъл бе, че е паднала някак в морето. Но скоро разбра, че се намира във вадата сълзи, които бе изплакала, когато беше три метра висока.
— Да не бях плакала толкова! — каза Алиса, като плуваше наоколо и гледаше как
да излезе от водата. — Ще бъда наказана сега, мисля, с това, че ще се удавя в своите сълзи! „
Няма да бъдем наказани за сълзите си Вики. Няма да се удавим! Вярвам, че ще изплуваме!

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: catforlife
Категория: Лични дневници
Прочетен: 431205
Постинги: 334
Коментари: 1733
Гласове: 6173
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930