Кучето на Павлов е експеримент, извършен от руския учен Иван Петрович Павлов, довел след себе си до откриването на класическото кондициониране.

Павлов извършва серия експерименти с кучета. Целта му била да разкрие връзката между слюноотделянето и храносмилането. Павлов установил, че при определени условия се провокира слюноотделяне, но то може да бъде предизвикано не само от визуално възприемане на храната, но и от представата за нея. 

В условията на експеримента, кучето на Павлов редовно, т.е. многократно е хранено при едни и същи условия като режим – време, място, лице от което получава дажбата си, включително пристигането на храната на животното е съпътствано от включването на звуков и/или светлинен индикатор. Кучето на Павлов първо чува стъпките на човека, който му носи дажбата, после го визуализира и свързва със звука и/или светлината, след което следва дажбата. При редовно хранене при идентични външни и съпътстващи условия, Павлов установява че слюнкоотделянето при кучето се дължи вече не на визуализацията на храната, а на представата за нея асоциирана с всичко съпътсващо я като условия по отношение на време, място, начин и т.н. Преди хранене, кучето на Павлов още преди да види дажбата си започва да слюнкоотделя, което е придружено с характерните в случая гърчове на животното.

Павлов разграничава при експеримента си следните компоненти – безусловен стимул (храна), последван от слюнкоотделяне (безусловен отговор), който може да бъде предизвикан дори само от един звук като светлинен сигнал (неутрален стимул), т.е. от нищо свързано с храна. Това явление при живите организми, Павлов нарича условен рефлекс.

През 1927 г. с кучето на Павлов е направен още по-силен експеримент в тази насока. Редовно след определено хранене на животното му е инжектиран морфин, следствие на което кучето повръща дажбата. Един ден, вместо морфин на кучето на Павлов е инжектиран безвреден физиологичен разтвор, но въпреки това животното повръща храната.

Този пореден експеримент се счита за раждане на плацебо-ноцебо изследванията във фармакологията и по-специално в хомеопатията. 

В социалната психология със синдрома на кучето на Павлов се означават първосигналните действия при индивидите, основани не на интелекта и знанието, а на асоциацията.

Уикипедия

Добавям клиповете в контекста на последното изречение.

Във всички клипове има вградени субтитри

като частен случай на Павловия експеримент,
има ли рефлекс на помияра?! ;)

Замисли ме! Според мен там експеримента се прави за да се установи, колко може да е дълбок поклона, пред скъпото-разбирай това, което може да се купи. И разбира се непроменливата в уравнението е, че в тази група не се прави разлика между ценното и скъпото-просто второто се купува.

Научна конференция в Москва на тема: „Теорията за условия рефлекс в наши дни“. Докладчикът: Другари, наши приятели, български академици, са направили епохално научно откритие: слюноотделянето, предвестник на очакваната паничка, се съотнася не само за кучетата, но и за хора, притежаващи условен рефлекс към всяка власт!