Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.11.2020 15:55 - Незабравима разходка
Автор: catforlife Категория: Лични дневници   
Прочетен: 508 Коментари: 7 Гласове:
11

Последна промяна: 15.11.2020 19:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image

Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не мисли зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко търпи. 

Първо послание на Свети Апостол Павел до Коринтяни, глава 13
И в Читанка- ако на някой му се чете! 

https://chitanka.info/text/26396-nezabravima-razhodka








Гласувай:
11
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. bumerang - У нас
15.11.2020 16:25
Овършава битиета.
цитирай
2. blackpredator - ;)
15.11.2020 16:31
флюбен съм у чипото носле на Рейчъл Макадъмс
цитирай
3. catforlife - Овършава битиета. Привет, днес ...
15.11.2020 16:52
bumerang написа:
Овършава битиета.

Привет, днес вършея маргарит...
Извини ме... Малко офтопик...
Поздрави!
цитирай
4. catforlife - флюбен съм у чипото носле на Рейчъл ...
15.11.2020 16:59
blackpredator написа:
флюбен съм у чипото носле на Рейчъл Макадъмс

Книгата е по-хубава, много по-хубава ;)
ПП: Тетрадката съм гледала само филма
цитирай
5. catforlife - Бях седемнайсетгодишен, когато ...
15.11.2020 17:52
Бях седемнайсетгодишен, когато животът ми завинаги се промени.

Знам, че има хора, които ми се чудят, когато го казвам. Гледат ме особено, като че ли се опитват да отгатнат какво толкова се е случило тогава, макар че рядко си давам труд да обясня. Живял съм тук през целия си живот и не смятам, че трябва да давам обяснения, ако не искам, а и това би отнело повече време, отколкото повечето хора са готови да отделят. Историята ми не се побира в две-три изречения, не може да се разкаже подредено и просто, за да бъде разбрана веднага. Въпреки че минаха четирийсет години, хората, които все още живеят тук и които ме познаваха тогава, приемат липсата на обяснения от моя страна, без да задават въпроси. До известна степен моята история е и тяхна, защото я преживяхме заедно.

Аз обаче участвах непосредствено в нея.

Сега съм на петдесет и седем, но все още помня до най-малките подробности всичко, което се случи през онази година. В съзнанието си често изживявам отново събитията и всеки път ме обзема странна смесица от тъга и радост. Има моменти, когато ми се иска да върна времето назад и да премахна тъгата, но имам чувството, че заедно с нея ще си отиде и радостта. Затова приемам спомените си такива, каквито са и ги оставям да ме водят винаги, когато имам тази възможност. Това става доста често, макар и да не ми личи.

Днес е 12 април от последната година преди новото хилядолетие. Излизам от дома си и се оглеждам. Небето е облачно и сиво, но докато вървя надолу по улицата, забелязвам, че кучешкият дрян и азалиите са разцъфтели. Дръпвам ципа на якето си, но не догоре. Хладно е, но знам, че само след няколко седмици времето ще се стопли и сивото небе ще отстъпи пред онези дни, които превръщат Северна Каролина в едно от най-прелестните кътчета на земята.

Въздишам и усещам как спомените отново нахлуват в главата ми. Затварям очи и годините се връщат една подир друга, подобно на стрелките на часовник, които се движат в обратна посока. Виждам се като млад, сякаш през очите на страничен наблюдател, посивялата ми коса възвръща кестенявия си цвят, бръчките край очите ми се изглаждат, мускулите на ръцете и краката ми отново са гладки и стегнати. Уроците, научени с възрастта, избледняват и с наближаването на онази изпълнена със събития година аз съм отново едно наивно момче.

След това светът също започва да се променя като мен: пътищата стават по-тесни, някои от тях се покриват с чакъл, на мястото на предградията се появяват ферми, из улиците в центъра гъмжи от хора, които се заглеждат във витрините, минавайки край пекарната на Суини и месарницата на Палка. Мъжете носят шапки, жените са облечени в рокли. От кулата на съдебната палата се разнася камбанен звън…

Отварям очи и спирам. Стоя пред Баптистката църква и докато гледам фронтона, знам точно кой съм.

Казвам се Лендън Картър и съм на седемнайсет години.

Това е моята история обещавам да разкажа всичко до най-малката подробност.

В началото ще се усмихвате, после ще плачете. Да не кажете, че не съм ви предупредил.
цитирай
6. milady - нали, можем и да се посмеем..заедно )))
15.11.2020 18:47
bumerang написа:
Овършава битиета.


готина е Рейчъл, ама и Райън си го бива, деВъ @
цитирай
7. catforlife - Овършава битиета. готина е Рейчъл, ...
15.11.2020 19:20
milady написа:
bumerang написа:
Овършава битиета.


готина е Рейчъл, ама и Райън си го бива, деВъ @


Бива си го - съгласна!
Смей се Юле, аз днес цял ден събирам маргарит и се смея. Нали смехът е здраве!? Хубаво е да сме здрави!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: catforlife
Категория: Лични дневници
Прочетен: 428434
Постинги: 334
Коментари: 1731
Гласове: 6141
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930