Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: trakietsadobri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 815289
Постинги: 584
Коментари: 710
Гласове: 4141
Постинг
22.09.2021 15:55 - България, 22 септември 2021 г. - 100 години след гибелта на Иван Вазов и 113 години след обявяване на Независимостта
Автор: trakietsadobri Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1094 Коментари: 2 Гласове:
7

Последна промяна: 23.09.2021 10:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Иван Вазов умира на 22 септември 1921 г. в София.
В знак на всенародна мъка и почит е погребан при древния некропол на града, в градинката зад църквата Св.София.

Пет години след смъртта му любящия го народ издига над гроба му вечен природен паметник.
Истинска планинска скала – огромен камък донесен директно от морените на Витоша, на който нежно е изписан православен кръст и името на Вазов.

Легендата разказва, че още приживе Вазов е споменал, че би искал някой ден край гроба му да има планински камък. Може би го е казал, сигурно го е казал, но е очевидно, че народът чудесно е разбирал какво прави и защо го прави.

Българина е особен човек – индивидуалист, който трудно вярва и люби. Народът ни много трудно се сплотява, ала може би точно заради това винаги търси да открие и разбере истините - когато ги познаем ги обикваме с цялата си душа.

Дедите ни са обикнали Вазов не случайно, а естествено и дълбоко, защото са осъзнали, че той е неподправена и здрава българска природа – че е носител на памет, просвета, обич, свобода и песен. Затова любящия го народ решил и донесъл планината Витоша до него, за да го помним и четем вечно, защото живота и творчеството му са важна част от духовността българска.

Ето какво помни “архива” из думите на потомствения каменар майстор Стоян Петров от с. Владая за събитието, което някога е събрало „мало и голeмо по пътя на камико на Вазов“:
   “ Ha лето 1926-то бех у Пловдив. От Пловдив дойдеха, та ме викаха и се явих пред Народното събрание. Те ме пред Борис Вазов: „Ние, рече, додехме пет пъти у Владая, с господина Иван Лазаров, ама не се фатат да ни пренесат камик! Рекоха, че ти си от такова коляно, знаеш как, – нема да ти се опре. И ме пита – можем ли да пренесем от камико владайски насред София, или не можем?“ Колебание у мене — никакво! „Ако ми фане око, че ви дам офертата!“ Намерихме камико. Фана ми око и си направих план. Камико насполовин у землята, ама го вида, че е добър – само тоя камик, викам, добър е. …
    Поръчахме нарочна кола у Арсенала. Военнио арсенал у София. Дадох им чертежче – чертежо мой! Толко и толко да са шините, толко и толко да са високи колелетата. Спазарихме биволите
   Три чифта, шест бивола. Единият чифт чак от Мездра! Чукам ги с юмрук по задниците – яки! За такава работа требе задница — да мъкне! Еле, събира се селото — че се види камико на дедо Вазов! Дедо ми Петре беше жив, на деветдесет и четири годин. Идва на два пъти от селото да ми дава съвети. Баща ми — на петдесет и шест! Он помага. От село и и други помагаха, но си назначих за пръв помощник Гиго Видев Николов и един-двама сродници негови. Хрисана, мойта жена, тя прави обедо на майсторите.
    Камико е от нашето место на „Шипето“. А, сега да видим дали че се опре. Доизровихме го. Натоварихме го. Направихме десетина крачки – подкараме колата. Още десетина – пак подкараме. Ама не е и леко. Колко път направиме, толко пороя зад нас и пред нас, го отнесе. Дъжд. Изпонамокри ни капите. Затова – малко по малко. И караме бавно, да не падне камико да претрепе биволите. Некой подвикне „Много бавно бързате“.
    – Търпение требе, возим паметнико на Bазов!


Пренасянето на витошка скала за гроба на Вазов се превръща в общоградски празник.
Софиянци го посрещат в началото на Княжевското шосе и го изпровождат до Св. София.
Пренасянето на витошка морена с подобни размери в онези години е истински подвиг – скалата е с размери 2,5 на 1,5 метра и тежи повече от десет тона!

Договорът с майстор Стоян е запазен от родственицата д-р Анна Вазова.
В него се планира доставянето на камъка в „естествен вид“ – без откъртвания, както предлага авторът на идеята – скулпторът Иван Лазаров. В този си естествен вид камъкът стои непокътнат и до днес.


Иван Вазов
В природата

Куп вестници и книги с песни нови —
от нашите поети — взех за тука —
запас потребен в тез места сурови,
оръжия против случайна скука.

Но без да ща, зачетох се дълбоко
във друга книга, странна, гениална:
природата разтвори ми широко
поемата си колосална.

И в чантата забравиха ръцете
да търсят лек противоскучни:
останаха неразгънати газети
и неразрязани поеми звучни.
                         -- 1899 г., из Скитнишки песни

Иван Вазов
Каменният кръст

Вървим, катерим се по върлий яр,
през камъни препречени,
нажежен дъх облива ни със жар —
от урвите напечени.

Гръмовно диша конят заморен,
язик изплезил Хекторът —
кога работял, бил е разгневен
на тоз рид Архитекторът.

Допъплахме до хладний Погледец[1],
под сянката му сладостна.
Пред нас откри се планински венец,
лъсна долина радостна.

Завчас изскочи селянин, калпак
свали пред кръста каменни,
прекръсти се, подзе нагоре пак,
с мотиката на рамене.

Не поседна, ни гледката пред нас
видя великолепната!
Зове го нивата във тоя жежки час —
на някой бряг там лепната.

О, боже, сили на тез мишци дай,
на тез ръце работните,
благослови труда, що сей, копай
по урвите безплодните.
Благослови светата, боже, пръст,
що пот роси упорният,
и немите тегла и тежкий кръст
на селянина морният,

чрез чийто труд — без труд в света вървим,
и му се наслаждаваме,
на чийто мъки всичко ний дължим,
и всички го забравяме!
                    -- 1899 г., из Скитнишки песни
Бележки
[1] Висока сенчеста полянка на урвата на село Челопек. Там има старовремско оброчище с каменен кръст. ↑

Иван Вазов
Друг век

В час жесток живея ази.
Рекоха ми: — Що не пееш?
В песнята се сила пази
и вълшебство — ти немееш!

Песнята е дар небесни,
чудо върши над сърцата,
някога Орфей чрез песни
в звяра будял добротата.

— Вярвам, братя, във Орфея
и във силата на звука;
но във други век живея:
чудеса не стават тука.

Песните и днес са властни
да покъртят, разтревожат
даже тез скали безгласни —
но сърцата — те не можат!
                             -- 1899 г., из Скитнишки песни

Иван Вазов
Изворите

В тоз горски свят, в тоз въздух, таз свобода —
навред за песни извори бог гуди;
на вдъхновенья живи майка — таз природа
при всяка стъпка в мен хармоний буди.

Душата ми превърна се на лира:
тя ек е, отзив, стон, химн, песен цяла;
там, дето други нищо не съзира,
тя рой цветя събира, ожедняла.

Чаровний вид, картината сурова —
еднакво звукове им мен изваждат,
един цветец, шум, спомен… ритма нова —
цял мир разкриват, цели песни раждат!
                                          -- 1899 г., из Скитнишки песни

Иван Минчов Вазов (1870 – 1921)
(Майка – Съба Вазова, родила и отгледала шест апостола и две самодиви)

Училище
Детенце хубаво,
пиленце любаво!
Къде под мишница
с таз малка книжица?

Отивам, бабичко,
макар и слабичко,
книга да се уча,
добро да сполуча.
                 -- 1883 г., из Стихотворения за малки деца


МОИТЕ ПЕСНИ
И аз на своя ред ще си замина,
трева и мен ще расне над прахът.
Един ще жали, друг ще ме проклина,
но мойте песни все ще се четат.
И много имена и лесна слава
годините без жал ще изметат
ил ще покрие плесен на забрава,
но мойте песни все ще се четат.
В тях зов се чуй за правда, за свобода,
любов и благи чувства ги красят
и светлий лик на нашата природа,
та мойте песни все ще се четат.
В тях вее на Балкана лъхът здрави
и тайните хармоний му звучат,
и гръмът на народните ни слави,
та мойте песни все ще се четат.
Във тях душата ми изля се цяла
с най-скъпите си бисери, цветя,
в тях всичко светло, ценно си е дала,
във тях живей, звънти и тръпне тя.
Не ме смущава див вой от омрази,
не стряска ме на завистта гневът –
спокойно гледам в бъдещето ази:
там мойте песни все ще се четат.
Те жив са отклик на духа народни,
а той не мре, и дор сърца туптят
от скръб и радост в наший край свободни,
и мойте песни все ще се четат.
                                          -- Януари 1913

ВЕЧНА ПАМЕТ – за писателя и
113 години от Провъзгласяването на независимостта на България.

Значението на този официално последен освободителен подвиг на народа и родината ни е очевидно, ала нужно е да го помним, за да браним свободите си и за в бъдеще.

Аз, буки-веди-глаголи, добро е да живеете с цялата земя и с всичко, като с люде-човеци.
Мислете, за нашите-вашите постъпки. Търсете труд и слова хармонични. Само истините/твърди познания у нас създават фар, хоро, енергия-ци и посока(черт). Било е(беше), и ще бъде, защото родът заедно всичко може да постигне. Мъж, жена(тя), чедо–бъдеще (ю-о). Крачи, лети, просвещавай, за да бъде светлина.



Личности с дух, памет, език и просвета,
това е пътя за свобода, съединение и независимост!
Какво казаха днес за независимостта българите пред Българско национално радио:

Цветеслава Гълъбова: 
Определено имаме проблем с независимото поведение, 22.09.21 г.

    https://bnr.bg/horizont/post/101530422/cveteslava-galabova

Арменската общност дарява паметник на Левски за Деня на Независимостта, 22.09.21 г.
    https://bnr.bg/varna/post/101529903/armenskata-obshtnost-darava-pametnik-na-levski-za-dena-na-nezavisimostta

Проф. Ивайло Христов, УНСС: Учебниците по история ще нарекат днешните събития у     нас разруха

    https://bnr.bg/horizont/post/101530165

Искра Баева: 
В някои отношения днес сме по-малко независими от българите през 1908 година

    https://bnr.bg/horizont/post/101530419/iskra-baeva-v-nakoi-otnoshenia-dnes-sme-po-malko-nezavisimi-ot-balgarite-prez-1908-godina

„Св. св. равноапостоли Кирил и Методий“ - орденът, който олицетворява България, 22.09.21 г.
    https://bnr.bg/horizont/post/101530175/sv-sv-ravnoapostoli-kiril-i-metodii-ordenat-koito-olicetvorava-balgaria

100 г. от смъртта на Иван Вазов, 22.09.21 г.
    https://bnr.bg/horizont/post/101530145/100-g-ot-smartta-na-ivan-vazov

Мариус Донкин:
Държавността трябва да се грижи повече за духа, за да ни има, 22.09.21 г.

    https://bnr.bg/horizont/post/101530221


Друго – здраве и музиката да е с нас,
за да четем много внимателно етикетите не само на ваксините,
за да имаме повече срещи и реализирани хора-ръченици в бъдеще.

Дилмано, Дилберо – Живко Василев и Симона Донова
    https://www.youtube.com/watch?v=-SY5ojUkajI
Дилмано, Дилберо
    https://www.youtube.com/watch?v=UfX83DynKt8
"Дилмано Дилберо" - концерт "Извисяване", 13.05.2016, София
    https://www.youtube.com/watch?v=yjM2O1dY1io
Деси Добрева, Дилмано
    https://www.youtube.com/watch?v=OEOEQVX3GgE
Емил Димитров - Дилмано, дилберо
    https://www.youtube.com/watch?v=3cYJLxLXFEg
Нина Николина и Магическите гласове - „Седнало е Джоре Дос“
    https://www.youtube.com/watch?v=aKkLDYoUyQs
Седянка с 4етно и Идепея - Седнало е Джоре дос
    https://www.youtube.com/watch?v=czdbfsfn4vs
Деси Добрева - Джоре
    https://www.youtube.com/watch?v=YFu6sOQ2KTY
Софи Маринова и Нели Петкова - Гергьовден
    https://www.youtube.com/watch?v=iVHSedqQ7Rs
Нина Николина – Свети Георги
    https://www.youtube.com/watch?v=FVcERd3JkSU
До последен час – Фактор
    https://www.youtube.com/watch?v=_ICeSm0bR5U
    ... и ...
Вечно възраждащите се думи, вяра и космически гласове на България!
    https://www.youtube.com/watch?v=T6S9c1BReoY
20-то издание на конкурса „Млади фолклорни таланти“, 2020
    https://www.youtube.com/watch?v=s4jcgtDAxQs



Гласувай:
7



1. barin - Здравей, Добри. Покрай национа...
22.09.2021 18:24
Здравей, Добри. Покрай националния празник забравяме за Вазов. Сега е кръгла годишнина и се споменава. Все пак Иван Вазов е на първо място в литературата и е писал в почти всички жанрове, включително и фантастика.
Поздрави!
цитирай
2. trakietsadobri - Живота и творчеството на Иван Вазов са важна част от националните ни празници
22.09.2021 18:39
Човекът е човек, когато е на път - когато ежедневно разширява паметта и духа си.
Четем написаното от Вазов и го помним - ясно, полезно и постижимо е.
цитирай
Търсене

Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031