Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.09.2022 22:43 - ДНЕВНИ - НОЩНИ НЕБИВАЛИЦИ
Автор: tournosol Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1212 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 04.10.2022 20:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                                    LADY - то
image

           .... И миниатюрни капчици избиха на предното стъкло. Стремглаво се спуснаха, отгоре надолу, образувайки тъничка струйка, която после се разпръсна в неправилни змейки. В пълно мълчание, мъжете продължиха да съзерцават този спектакъл и причудлива картинка, която задържаше още погледа им. Изгубил естественият ход, трудният разговор започваше сякаш да се изпотява от притеснение. Изби го в студена пот.
... "Да си платиш дълговете! Разбира се, благодаря ти! Последната ми вноска по кредита за... Каквото и да е там! Ние, знаеш добре, не живеем от кредити! Обикновени и достойни хора сме, не използваме друго освен Труд и Знания! Така ни е сладък залъка, така спим спокойно. Съвестно ни е чиста! Оценявам го... Но днес, нека да ти кажа, че не става без компромиси! И на мода са и Толеранатността, и Търпимостта. Казват му: ПОЛИТИЧЕСКА КОРЕКТНОСТ! А ЧЕСНОСТТА ОСТОРЯЛА ЛИ?... Не казвам това... Не ви го разбирам този ваш Свят!... Хайде, започва да вали и задълго... Тръгвай! Забави се заради мен! Не е така!... Хубавичко ми е тук: ВОЛНО, СПОКОЙНО, РЕЛАКСНО... На идване ми се стори, че баба си тънаника онази песничка... Коя? Май: "Цъфнало е цвете шарено"? Знам я, наистина я харесваше... Странно ми е без нея! Няма я, а всичко говори за стопанката! Носи нейният отпечатък, този на ръцете й. Усещам го силно в: цветята в двора, наредбата в къщата, миризмата в стаите... Какво сме се раздърдорили, хайде, де, да не сме женьоря! А пък и теб, дълъг път те чака... Тръгвай, Сине!... Признавам: НИКОГА И НИКЪДЕ, НЕ СЪМ ИЗПИТВАЛ ТОЛКОВА ТОПЛОТА И УЮТ! Остани... Почини... Наспи се... И за мен е добре, няма да те мисля... Да ти призная само, че: Никъде Никой Не Ме Чака!"
      Траурно черен облък изяде изцяло видимостта пред тях. Мощна гръмотевица ги накара да се спогледат. Направиха го като по команда. Една силна вода защуртя, изля насъбиралата се от дълго и дълбоко Мъка и Тъга. И стихията затрополи шумно, яростно по капака на колата. Зазвуча някак особено и тревожно, камбаненооо... "Да се прибираме, тогава!" Младият мъж грабна раницата. Отвори със замах вратата. Готов да тръгне да излиза... "А ти, накъде? Изчакай, нека да отмине облъка! Все сте Забързани! Все сте на Скорост! Все занякъде Припирате!... Ей, ето, на оттам, ви са проблемите: НЯМАТЕ НИКАКВО ТЪРПЕНИЕ!... Той затвори внимателно вратата. Отпусна главата си на седалката... А еднообразния ритъм на дъждовните капки започна да го отпуска бавно от тягосното напрежение. Тялото изтръпна, отмаля. Въздъхна с облекчение. Пожела си да заспи: за Дълго, за по Дълго, за много Дълго... За да може да забрави и последните часове, които му се препречиха на пътя. Да избяга!... За да пропусне капаните на поредната всевластна паник атака...
     "... Другата седмица ставам на 30! Това е: Златното време!... Не мисля! Защо? Защото забелязвам как навлизам сега, в едно със залеза на Лятото, навътре в дълбокия Тунел! Защото... ??? Защото си тръгва завинаги и Младостта ми!... Какво говориш? Забравил си? Какво? Родени сме на една и съща дата!... На 17! Явно да... А кога успя да дойде отново този ден? Не се ли питаш, а? Ами... Ей, го на... Дойде! Следващата седмица е и... И? Какво "И"? Нека да ти го каже някой, който е с два пъти по 30, а и още 17 години отгоре!... Толкова? Да! Браво... За какво? За Хладнокръвието!... Може да е от професията, може да е от годинките, научих нещо простичко: Да не си задавам никакви въпроси! Да не ги броя изобщо, колкото и да са, толкова са! Моите са си, годинките! Някой даже не ги достигат... Не знам! Дали мога така? Чувствам се твърде: СТАР - УМОРЕН!... Да, бее!?... А пък аз се чувствам: МЛАД - БЛАГОНАДЕЖДЕН!... Ей, Момче! Чуваш ли се, КАКВО ГОВОРИШ?... Извинявай! Стана наистина глуповато! Нямаш никаква причина, защото си още: Млад, Образован, Умен...Знам, но идва от Депресията ми... Изключително изтощен съм вече... Объркан съм... Имам да вземам важни решения... Да приключвам с образованието...  Да управлявам живота си...  Да избирам правилната посоката... Да се приема, да се помиря със себе си... А в този момент него - НЯМА ГО... Изчезна... Отиде си... Нелепо ми е!... Винаги добри съвети ми е давал... Нали завърши Спортна Академия? И какво от това? И как да живея с профил: АКРОБАТИКА? Знаеш ли, за да ми кажеш? Затова завършвам и Културология. Отново с помощта, а и под давление на Милен... Какво работиш?... Искаш да знаеш? КАЗВАМ ВЕДНАГА: Тънцувам в неговия клуб, а той, братовчедът, там, е управител... Липсва ми... Не би проумял... Да! Не те разбирам! Знам го!... Е, всеки си има Кривините, чедо, а и моите са повече и от вашите! Катеря се нагоре из годинките, но си останах сам. Самотен се чувствам... А не е като преди с жената... Нищо! И не се оплаквам!... Работя!... Имам сили и го правя. Имам и за какво да се разкайвам, повярвай ми!... Имаш, но не му го каза открито. Затова ме е яд, защото не му прости при живе, а сега е ненужно!... ???... Не разбираш, нали? Той ни опозори семейството!... С какво ви го опозори? Ами, тук, в нашия малък град, нашият род има отговорности и ни знаят всички хора... Друг ТАКЪВ като него не сме имали преди... Такъв!? НЯМА ДРУГ ТАКЪВ: УНИКАЛЕН Е... И какъв точно Такъв?... Обратен! Разбирам - Обратен! Извинявай, с какво е ОБРАТЕН? Със закостенелите ви престави за ЛИЦЕМЕРНА МОРАЛНОСТ!?... Не! Не сме толерантни, ние!? Искаме да е така, но съвсем не сме... Да те попитам, във вашите представи, какво е, да имаш други: Влечения, Предпочитания, Мнения, а? Какво е: ОБЩОПРИЕТОТО: ГРЯХ ИЛИ Е НЯКАКВА: МОДА, КАПРИЗ, БОЛЕСТ?!...  Истината изобщо не е тази! И защо, моля ви се: всеки друг Хетеро е по - Достоен човек, от всеки друг Хомо? И защо, моля ви се: започнахте да се интересувате: КОЙ С КОГО СИ ЛЯГА? ОТДАВНА НЕ Е СЕНЗАЦИЯ!?... Светът се отмести с цял един век, но вие май, останахте в стария? Светът е до Болка Пренаситен от всичко и всички, но вие не го виждате! Вече всеки прави, живее както си желае: СЛЕДВА СЕБЕ СИ! ТЪРСИ СЕ... Точно го казва, съгласен съм: УЖАСНИ ЕГОИСТИ СТЕ!... Явно значи и ти си такъв? Какъв такъв: Гей? Не, ще те разочаровам, не съм! Живея повече от две годино с една красавица и стахотна жена, с характер, със самочувствие. Ние сме колиги от Университета. Имаме свобода в отношенията и се чувстаме добре така. Обличам се, всяка вечер, в женски дрехи, а тя го приема спокойно и без никакви драми. Танцувам в клуба, плащам сметките... Разбираме се, защото си имаме общи интереси, каузи, навици... Партньори сме си... Да, явно така се казвате! Да! И защото всеки човек е Личност, Вселена, а и не се делим на полове... Учя още и скоро завършвам. Имам вече допълнително образование. Посветил съм се на няколко каузи, също като тези на Милен. А и те ми дават СМИСЪЛ: ДА РАБОТЯ ЗА ПРИЕМАНЕТО НА РАЗЛИЧНИТЕ ХОРА. ДА ЗАЩИТАВАМЕ ПРАВАТА ИМ... И това го научих от него! Сети се от КОЙ, нали? В общноста аз съм травестит. Давай, мрази ме! И да, спах веднъж доброволно с мъж! Шокиран си! Е, добре, де, то и не мен, не ми хареса... Кажи ми, какъв съм тогава: ГЕЙ?... Милен, какъв е? Той минава за трансексуален... Неловко ми всъщност да говорим. Лично е, а и не съм чувал някой да го споделя точно с дядо си!... Да! Наистина се нуждаех от този разговор, но... Объркано ми е... Нека да спрем дотук, а... Гледаш ме някак супер странно? Брутално е, разбираш ли ме изобщо? Например разбра ли: КАКВО Е ДА СИ ДЕПРЕСИРАН?... Не го разбирам... Ами преди такива работи бяха за ЖЕНИ!? Ако решиш, обаче, обясни ми го! Чувам го често, тук - там, да го казват, но какво е... Знае ли човек, ако ми кажеш, може да го проумея!..."        
... "Сложно е за казване... И още повече за обяснение! И е различно при... Да кажем, при мен е: да нямам Желание за работа, да се чувствам все Уморен, да не мога да Заспя, да ми липсва Апетит и ... Виж ме, на невъздържан съм! И си променям настроението, изпитвам атаки, а не мога да ги контролирам... Разбирам те, наистина! Нима?... Да кажем, че когато си отиде моето Момиче... Бях точно както го казваш: цели 40 дена почти не станах от леглото, не се докоснах до храна, не похванах никаква работа... Значи излиза, Модерната ви болест... Как я каза? ДЕПРЕСИЯ! Да, тя ме е посетила! Възможно е... Светът се усложни за всички нас, а и за всеки човек... Понякога преминаваме през трудности, дори да не разбираме това... Да, нищо че не го знаем, когато ни връхлети не ни пита изобщо..." 
     "Лошото е, че ти не успя да го опознаеш! Този първороден, твой внук, всъщност има момиченце! Същинско Слънчице е, което стана наскоро на 5... Красиво, умно дете, знае три езика... Нима? Имам правнучка?... Доведи ми я! Как? Тя живее в Белгия заедно с майка си. Надежда е дизайнер на бельо, работи за известна фирма, има прилични доходи, но... Познай, Милен изплаща издръжка. Познай, иска детето да се развива правилно... Българка? Не е българка, а е латвийка! Как се казва?... София. Виждал ли си ги? Да, по видио връзка! Изградиха прекрасни отношения. Сближиха се, когато ходи до Брюксел на конференции... А сега? Нямай грижи, нашето момче е направило фонд за нейното образование. Повярвай ми, всичко им е осигурил! А и на нас също, ние, които сме до и около него... Как звучи?... Нелепо е... И ние сме от глезениците на съдбата... Така ли? Който го познаваше добре, който работеше с него, веднага го заобикваше! Нима?... Когато завърших, къде отидох, знаеш ли? Ами отидох при него! А той ме прибра в дома си и не само. Взема ме под крилото си и не само... "
        ... Отвън зад замъгленото стъкло, Трещеше... Гърмеше... Не Спираше... Този разговор го измъчи... Дъждът ту се Укротяваше, Утихваше, Намаляваше, ту отново се Засилваше, Забравяше, Заплющяваше и пак, и пак, и... Но не се сещаше да спре и не желаеше да си ходи... "Затова казвам, ти не го Познаваше, дядо!... Самотен беше, Самотен остана, а търсеше одобрението на другите. Не винаги го намираше. Даваше с шепи, раздаваше се. Знания, Труд, Съвети не се щадеше от щедро, по - щедро... Спасил е толкова Безпътни души, да, има такива хора, те са ОТЧАЯНИ! Осъзнай го, най - после! Ама как не го разбра! Колко си приличате, дори и по гласа сте Еднакви... Той е същият като теб, Дядо: Упорит, Дисциплиниран, Честен, Чувствителен, Състрадателен, Смел... Никой от нас, другите, Момчета, не е точно такъв! Научи сам 5 езика и ги използва успешно. Има три специалности от Софийския, а с тях помага на хиляди хората. Не ти се вярва, нали? Учеше се непрекъснато, развиваше се... Стига, не ми се говори... Тежи ми... Споделям ти, добре, но да знаеш, че не мога повече... Как да продължа? Не знам!..."
   ... Поиска му се да заплачи... Въздържа се, но за момент... После изпусна една гореща сълза и тя му се изплъзна. Излезе иззад ъгълчето на окото, затопли дясната страна на лицето. Заслиза надолу, а очите пламнаха. Не можа да отреагира. Погледът се замъгли, лещите също се замъглиха. Раздразнеха го... Засърбяха го... Потърси кърпичката в джоба си. И ловко после ги свали... Кризата!? Тя не си е отишла... Ах, тази Лисица! Скрила се е, навътре в дупката си. Когато заговори за него, тя му се нахвърли, направо му скочи на врата. И започна да го дави, да го задушява... "Дишай!... Дишай!... Дишай!... Дочу ясно неговият кротък и спокоен глас. Милен, братовчедът, е тук, точно зад него, отново той пак го Възвърна към действителността... Последва тихо ридание. Пороят лекичко започна да отстъпва, отминава... Откъде се домъкна? Откъде дойде?... Оприличи се на калта прогизнала отвън. Напълно е размазан, лепкав и не се харесва такъв... Избухна в сълзи... А те са безмълвни, кротки, стаени... И сега, накрая, той успя да си даде Свобода, и на себе си, и на Чувствата си... Изгубил изцяло и ума и дума, горкият старецът се преведе напред. Изгърбен, примрял от поредното Незнание: Как да реагира? Как да постъпи? Реши да тръгне... Вдигна бавно от пода раницата. Овори вратата... Затвори я внимателно... И потегли към къщата...  Да, беше чул неща, които няма да му дават мира дълго. Да, беше видял неща, които няма да забрави никога... Може ли, поне да върне Времето? За малко, онова Време на НЕВИНОСТТА, когато неговите Момчетата, бяха малки деца? Да, когато го гледаха с възхищение? Да, когато знаеше как да ги посъвества - ту с Приказка, ту с Плесница?...
        Ала едва ли, някой е способен да го стори?! И в своето безсилието, помракналите старчешки очи изпуснаха две парещи, мъжки сълзи...
                                       
                                          .





                   СЛЕДВА ФИНАЛ НА ПОРЕДИЦАТА!







 



Гласувай:
3


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: tournosol
Категория: Лични дневници
Прочетен: 237759
Постинги: 175
Коментари: 66
Гласове: 199
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031